Еврото като официална валута

Автор: Радостина Стоянова

Еврото като официална валута

Процесът на влизане в еврозоната се нарича присъединяване към еврозоната или въвеждане на еврото като официална валута. Формално, това е част от по-широкия процес на икономическо и парично сближаване (convergence). По-конкретно, страната кандидат трябва да изпълни така наречените критерии от Маастрихт (или конвергентни критерии), които включват:

1. Стабилни цени (ниска инфлация)

2. Здрава публична финансова политика:

   1. Бюджетният дефицит трябва да е под 3% от БВП

   2. Държавният дълг – под 60% от БВП (или в процес на намаляване)

3. Стабилен валутен курс – участие в ERM II (Exchange Rate Mechanism II) поне 2 години

4. Конвергенция на лихвените проценти – дългосрочните лихви трябва да са близки до тези на най-стабилните страни от еврозоната

5. Правна съвместимост – законодателството трябва да е съвместимо с правото на ЕС, особено що се отнася до независимостта на централната банка.

След като страната изпълни критериите, Европейската комисия и Европейската централна банка изготвят конвергентен доклад, и ако той е положителен, Съветът на ЕС взема решение за допускане в еврозоната. 

България е на прага на историческа стъпка – присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г.! На 27 юни 2025 г. лидерите на Европейския съюз одобриха положителната оценка за страната, след като България успешно покри всички критерии за членство.

Какво предстои:

- На 8 юли 2025 г. Европейският парламент ще гласува окончателното решение.

- Ако бъде одобрено, от 8 август 2025 г. ще стане задължително двойното етикетиране на цените – в лева и евро.

- От 1 януари 2026 г. левът ще бъде заменен от еврото като официална валута.

📌 Какво означава това за теб:

- По-лесни пътувания и плащания в еврозоната.

- По-ниски разходи за обмен на валута.

- По-голяма предвидимост за бизнеса и достъп до по-евтини кредити.

Разбира се, има и дебати – някои партии внесоха вот на недоверие към правителството, свързан с фискалната политика около еврозоната. Но процесът продължава с широка институционална подкрепа.

✅ Плюсове

- Икономическа стабилност – Еврото е една от най-силните валути в света. Присъединяването носи по-голямо доверие от инвеститори и международни пазари.

- Премахване на валутния риск – Няма да има нужда от обмяна на левове в евро при пътувания и търговия в ЕС.

- По-ниски лихви – Исторически, страните в еврозоната ползват по-ниски лихвени проценти, което улеснява кредитирането.

- Повече инвестиции – Стабилната валута и предвидимата среда привличат чуждестранни инвеститори.

- По-ниски разходи за бизнес – Спестяват се разходи за валутни операции и счетоводство, които в момента възлизат на стотици милиони левове годишно.

- Политически престиж – Пълноправното членство в еврозоната засилва позицията на България в ЕС.

⚠️ Минуси

- Риск от повишение на цените – Възможно е т.нар. „психологическо закръгляне“ на цените нагоре, особено в сферата на услугите и туризма.

- Загуба на независима парична политика – България ще следва решенията на Европейската централна банка, което ограничава местната гъвкавост при кризи.

- Еднократни разходи по прехода – Въвеждането на еврото изисква административни и технически разходи, оценени на около 8% от БВП.

- Несигурност в еврозоната – Някои големи икономики като Германия и Франция в момента не изпълняват Маастрихтските критерии, което поражда въпроси за стабилността на самата еврозона.

Примери:

Хърватия – новият член на еврозоната (от 1 януари 2023 г.)

Положителни ефекти:

- Стабилност и доверие – кредитният рейтинг на страната се повиши, а валутният риск изчезна.

- По-ниски разходи за бизнеса – спестени са около 160 млн. евро годишно от валутни трансакции.

- По-ниска инфлация от страни извън еврозоната – според Хърватската централна банка, инфлацията е била с около 0.2–0.4% по-висока заради еврото, но като цяло е по-ниска от тази в страни извън еврозоната.

Предизвикателства:

- Психологическо закръгляне на цените – в първите седмици имаше оплаквания от повишения, особено в услугите.

- Адаптация на населението – дори година по-късно, 47% от хърватите все още обръщат цените от евро в куни.

Гърция – поука от ранното членство (от 2001 г.)

Положителни ефекти:

- По-лесен достъп до евтини кредити – в началото това стимулира икономическия растеж.

- Интеграция в ЕС – членството в еврозоната засили политическата тежест на страната.

Сериозни проблеми:

- Загуба на контрол върху паричната политика – при дълговата криза (2009–2015 г.) Гърция не можеше да девалвира валутата си, за да стимулира икономиката.

- Фалшифицирани данни при влизане – страната не е изпълнявала реално Маастрихтските критерии, което доведе до тежки последици.

- Масивна рецесия и безработица – наложиха се строги мерки за икономии, които предизвикаха социално напрежение и спад в жизнения стандарт.

📌 Извод: Хърватия влезе в еврозоната при по-добра подготовка и в по-различен икономически контекст от Гърция. Урокът е ясен – стабилните финанси и прозрачността са ключови за успешното въвеждане на еврото.

Основни етапи на прехода към еврото

1. Одобрение от ЕС

- На 27 юни 2025 г. Съветът на ЕС даде положителна оценка за готовността на България.

- На 8 юли 2025 г. се очаква окончателното решение от Европейския парламент.

2. Информационна кампания

- Провежда се мащабна кампания за информиране на гражданите и бизнеса относно правата им, цените и защитата от злоупотреби.

3. Двойно етикетиране на цените

- От 8 август 2025 г. всички цени ще се изписват едновременно в лева и евро.

- Това ще продължи 12 месеца след въвеждането на еврото, т.е. до края на 2026 г.

4. Официално въвеждане на еврото

- От 1 януари 2026 г. еврото става единственото законно платежно средство в България.

- Левът ще бъде изтеглен от обращение поетапно.

5. Преходен период (1–15 януари 2026 г.)

- В този период може да се плаща и с левове, и с евро, но рестото се връща само в евро.

- Банки и пощи ще обменят левове в евро без такси.

- Обмяна на левове

6. БНБ ще обменя левове в евро безсрочно и без такса.

- Търговските банки ще го правят поне 6 месеца без такса, след което може да има минимални такси.

Какво трябва да направят гражданите и бизнесът

1. Граждани:

- Да се информират за фиксирания курс (1 евро = 1.95583 лв).

- Да следят за коректно етикетиране и да сигнализират при нарушения.

2. Бизнес:

- Да актуализира касови апарати, счетоводен софтуер и документи.

- Да обучи персонала и да осигури прозрачност в ценообразуването.

Кой следи за спазването на тези права?

• КЗП – следи за коректно етикетиране и ценообразуване

• НАП – контролира данъчните аспекти

• Комисия за защита на конкуренцията – следи за спекулации и картели

🛒 Примерни цени в магазин

💼 Примерни заплати